ТОЗИ БЛОГ СВЪРШИ СВОЯТА ЗАДАЧА! ТЪЙ КАТО НЕ СЪМ ОТДАВНА ТВОЯ, ТОЗИ АКАУНТ СЕ ЗАКРИВА! :) А И ДОКАТО СИ НА ЛИНИЯ...ВЕСЕЛА КОЛЕДА, ДАНО ДЯДО МРАЗ ТИ ДОНЕСЕ ВСИЧКО, ЗА КОЕТО СИ МЕЧТАЕШ И ЗА МНОГО ГОДИНИ!
ТЪЙ КАТО МИ ЦВЪРЧА ЗА РОЖДЕНИЯ СИ ДЕН, ТА РЕКОХ ДА НЕ МРЪНКАШ ЗА КОЛЕДА ЗАЩОТО СЪС СИГУРНОСТ ЩЕ ТЕ ПРОПУСНА!!! 

НЕДЕЙ КЛЕЧА ТУКА ПОВЕЧЕ, НЯМА ДА СЕ ВЪРНА!

Мислех, че ще ни изгонят от ресторанта. Толкова много се смях, толкова много, че днес се събудих с мускулна треска. От оня смях дето плисва и не спира, свива цялото тяло в конвулсии и те тресе до отмала. Плаках от смях както отдавна не бях. Това си е само между нас с него. Този мъж ме кара да се смея като дете, неконтролируемо. Нашият си език и нашите си теми и винаги толкова забавни. 

Другият - Любимият ми флирт. Кара ме да се чувствам като жена, а на мен ми е жал за него. Защо ли? Защото знам какво ще му се случи. Знам и как ще завърши. Затова не го закачам. Затова предпочитам да прекарвам времето си с него без да му говоря. Онази вечер бяхме на коктейл заедно. Обичам да го слушам какво ми говори. Винаги говори за себе си. На мен ми е приятно защото той е много интересен. Той говори, а аз се наслаждавам на мирисът му. Гледам да си мълча. Всяка моя дума вибрира от похот, а той не заслужава този край. Чувствам се като хищник. Стоя и слушам тази малка прекрасна червена шапчица как прелива от удоволствие, пъчейки се пред мен, а аз го разкъсвам на ум слушайки. Завъртях се в първия удобен момент и смених събеседника. Видях две приятелки. Не е добре за него. Просто не трябва да го закачам. Малко му трябва и сам ще се настъпи. Знам, че ме харесва, но няма да го направя. 
Обещала съм да го пощадя и да не го закачам.

За мое удоволствие чух, че една от най-красивите мои познати и един от любимите ми мъже са се запознали и сега са заедно. Отиват си невероятно. Това обсъждахме онзи ден с баща му. Беше случайно. Срещнахме се в П. Там се заговорихме за сина му. Той не беше много сигурен дали тази жена е подходяща. Успокоих го. Познавайки го и харесвайки нея, те са чудесни заедно. Той ще и бъде чудесен мъж, ако успее да я задържи. Не, че има причини да не успее. Винаги съм го харесвала. Той е прекрасен, умен, красив и целува чудесно. Не е много забавен, но аз имам особено чувство за хумор. Не намирам всичко за смешно. Неговото е по-широко скроено. Никога не съм ни одобрявала заедно, но и нашите срещи никога не са ме притеснявали с някаква постоянност или дългосрочност. 
Това е и единственото ми условие.  Не обичам да ме задушават с условия. Един се беше усетил. По-разтърсващо е да не ме обичат. Тогава аз започвам да обичам и идва най-интересното. За мен е по-интересно. Иначе е просто лесно и завършва безславно.
Имам един приятел. Ходи ми по петите от много време. Държи да ме убеди в правотата на гледната си точка, а имено, че трябва да се оженим и да бъдем заедно.
Момче, върви си по пътя. По-умните го сториха. Не съм за теб. Аз само преминавам.
Моят нарцисизъм не ми позволява да спра при някой и там да остана. Дори да съм го обещавала или да съм давала такива признаци, аз никога не го искам. Може в момента да го мисля, но няма да го направя. Рано или късно си тръгвам. 
Защо да лишавам толкова хора от емоции? Един човек, на който му се жалвах скоро ми каза, че хич не му е мъчно защото всички те са мои жертви, а не аз тяхна. Не съм съгласна. Това не е война. Това е просто постановка. Всеки обича емоциите да му се поднасят по различен начин. Едни искат аз да се жертвам, други искат да ми се принесат в жертва. Всеки има своето право на избор, аз само разигравам етюда, а накрая всички сме доволни от преживяното. На театър не сте ли ходили. Бесят се, колят се и накрая всички стават и се покланят.
Всяка една афера е просто единствената и неповторима сама за себе си. Всеки един е единствен и неповторим и всеки има своята единствена история с мен. За мен всички са специални, стига да не продължи твърде дълго. Важен е крайният резултат, а имено толкова хубави моменти.

-Мразя те!-извиква тя
Той я дръпва към себе си и приближава лицето си до нейното.
-Не!-и отвръща
-Мразя те.-изсъсква
Той се усмихва.Знае,че е слаба.Придърпва я към по-близо към себе си.Хваща я през кръста и допира тялото си у нейното.Знае,че е безсилна до него.Преди беше така,сега е така,винаги ще е така.
И тя го знае,но се бори.
Притиска се към нея и бръква под полата и.Не му е за първи път и не го намира за непрлично.Тя е негова,принадлежи му и той отдавна спря да играе по правилата.
-Мразя те.-прошепва
Лицето и е на дъх разтояние от устните му.
-Не!-и я целува.


Колко пъти си мислеше какво ще е той да я целуне отново?
Незная.Никой незнае.Тя незнае.Той пък съвсем!Може би няколко пъти на ден,може би когато имаше свободно време,но най-вече вечер,когато тя лягаше сама и се надяваше и той да ляга сам.
Да е самотен поне наполовина.
А колко такива нощи?
Не зная.И тя не знае,но измина половин година.И тя още му говори на ум.Още сънува как го целува и после се чувства виновна.Той има друга.Тя имаше други.И всички си тръгнаха,като Него.Но не бяха Него!
Сега тя не се чувстваше виновна.
Сега не беше сън.


Целува я и прокарва пръсти през косата и.
Тя не знае как го е пуснала в апартамента,как е успяла да завърти ключа.Той?
Той дори не е от тук.Той е сън,фантазия,отдавна спря да бъде реалност.Но в действителност те бяха един до друг сега.
Той разкопчава блузата и.
-Чакай откъде знаеш,че съм сама?-пита
-Не знам,но сега не съм тук и не съм с теб!
И после я притиска.
-Пък и винаги,когато не си с мен си сама.-шепне и
Блузата пада на пода.


3 часа през нощта е.
Беше и казал че не могат да са заедно,че ще им е по-добре един без друг.Беше забравил да и каже как да диша без него,как да говори без него.Как да живее без него.
Как да бъде без него.
Какво еи инг без янг,слънцето без луната,дъждът без облаците,тя без той?-лежи и си мисли.
Лежи на пода.Там той не е лежал.
-Аз не съм с него-повтаря си.
-Не съм с него.Не съм с него.Не съм с него.-изхълцва през сълзи.
-Не съм с него!
И найстина не е.
Сама е.
На пода на стаята на минало и настояще,на пода без бъдеще.

-Имам право на миг с тебе-казва той задъхан.
Дрехите са на пода и тя се надява той да оголи и душата си освен тялото.
-На миг?
-На миг или два.
-Животът е миг между две вечности!-отвръща.
И ето миг по-късно той търси цигарите.
Запалва една и и подава кутията.
Тя ги отказа преди месец,но какво пък той беше по-вреден,пък трябваше да откаже и него, нали?


-Обичаш ли ме?
-Много!
-Колко?
-От тук до луната!
И я притиска,целува я,съблича я.А после я гушва и тя заспива до него.Кой да и каже,че скоро това няма да го има?-мисли си тя вървейки по пътя за тях.
Не и се прибира,пак ще дойде вечер и мислите за него.Не и се прибира.Ще и се,представя си как ляга но мокрия,студен цимент и се предава.Признава се за победена,понеже вкъщи всичко което и остава е да мисли и да се надява той да е сам,да е самотен,но не е.
Той е с онова момиче,дето всеки път ви се обръщат червата,като му изречети името-другото.
Другата!


Цигарата догаря.
Той обира дрехите си и се облича.Тя загасва нейната в пепелника.
Заради него мина на дебели.
Навик.Все зимаше от кутията му.После свикна с тях...
-Ще тръгвам-казва
-Да-и дори не го поглежда.
Облегнала се е и гледа надолу в ръцете си.
Ако го погледне ще му позволи да види празния и поглед,а той трябва да вярва,че има още какво да вземе от нея.
Трябва.
Навежда се и с целувка взима дъха и.Целувка с вкус на тютюн.
Всякаш с нея краде и душата и.
Би взел сърцето.
Но него вече го няма!

Разказът е написан от Валерия Руменова.

Открих в него нещо, което бях някога преди!
Откривам в него нещо, което ме е страх, че мога да бъда пак.
Страхът, че моят демон е все още жив някъде там. Много дълго време търсих избавление далеч от него и накрая открих, че демонът не е там някъде. Демонът живее вътре в мен. Той е мой и където и да ида, той ме придружава. Нямам с кого да се боря, трябва да се преборя със себе си единствено. Трябва да се преборя с нуждата си да бъда с хора, които грабят от мен и не ми дават нищо. Не е нормално да обичаш някого повече от себе си, а този някой да обича друга! Не е нормално да си лягаш и да се молиш за това той да е сам и да му липсваш. Молитвите не са за това да просиш мизерията на човека, молитвите са за доброто му.
Любовта не е това. Любовта е когато двама души искат да споделят времето си, мислите си, преживяванията си и това прави и двамата щастливи. Когато само единият е щастлив от допира на другия, това което се случва е реализация на заболяването на този човек и нищо повече. Когато другият отсреща изпраща послания за грижа и любов, това е просто схема. Нищо от това не е обич. Иначе единият винаги ще бъде сам и наранен, а другият щастлив с друга.
Моят демон не си ти, моят демон съм аз.
Каквото и да съм искала, вече не го търся и не го прося, каквото и да съм обичала аз винаги ще обичам, защото обичта ми е част от моята женска същност и да намразя значи да зачеркна всичко което съм. НЕ се срамувам от нищо помежду ни. Предполагам, че никога няма да спра да те обичам, предполагам, че никога няма да изпитам онова, което изпитах с теб. Предполагам, че част от мен винаги ще търси път към теб. Предположения.  Това което не разбра бе, че ние сме идеалните части от едно много сбъркано цяло. Моята нужда от теб бе болест, която можеше да се излекува само от твоята болестна нужда от мен. (тук читател държи да се отбележи, че отдавна няма нужда от мен! Да се запише в протокола!) Ние просто задоволявахме болните си потребности един с друг и никой няма да го направи за нас никога повече.Твоята нужда (не от мен) да смачкаш и триумфираш и моята необходимост да бъда смазана и подчинена. Аз ще запазя всеки спомен от това преживяване и то ще ме преследва докато съм жива, а ти? Как ти ще живееш от тук нататък? Какво ще търсиш? Какво ще изпиташ? Това е само твой път и сам ти ще го вървиш. Аз смених молитвата отдавна. Не моля да си сам, моля се да си здрав, за да можеш да си го извървиш. Така както аз вървя по своя. И както е казал поета, един път разсече ли се на две части, цял живот като змии криволичат, но никога не се събират отново в общ път.
 

 Бях забраааавила, мноооого отдавна какво беше...да се смееш глупаво, да ти бучат ушите, да се вълнуваш сякъш ти предстои полет в космоса, а всъщност са само два километра от моят кабинет до неговия.

Паркиране, един етаж, минута пред вратата...неее, проверих си косата и грима в колата, минутата е за мене си. Влизам, сядам и вдигам поглед, срещам неговия и старт - изстрелване на спътник към луната.
Може и да е нищо, а може да е всичко!

Жените обичаме да пазаруваме - правим си списъци, гледаме, оглеждаме, мерим.
Моят списък е недълъг, но досега все липсваше нещо.
Последният беше без всякакъв авторитет, предишния нямаше доблест и принципи, по-предишния нямаше човещина, и така все нещо трябва да се преглътне. То и аз не съм китка росна. Всички си имат трески, но тези не ги преглъщам.

А този на всичко е прекрасен. Като кутия с прекрааасни бонбони. Всеки знае, че има там някой все дето няма да е по-вкуса му , но това не разваля общото впечатление, а този...
кутия точно по моя вкус. Досущ като Маша и трите мечки - точното столче, точната каша.

Има само един минус - не е мой!
Но пък аз тук имам плюс - много съм упорита. ДА, ДА може да не стане нищо, но пък няма никакво значение - знам, че съм виждала Йети. Той вече не е нещо, за което баба ми говори, че е там някъде и някой ден ще го намеря. Той е истински и се гордея, че го познавам -МОЯТ ИДЕАЛ ЗА ТОВА КАКВО ТРЯБВА ДА БЪДЕ МЪЖА, НИ ПОВЕЧЕ, НИ ПО-МАЛКО!!!
И БАБА БЕШЕ ПРАВА, ЩОМ ГО НАМЕРИШ ЩЕ ЗНАЕШ, ЧЕ Е ТОЙ! НЯМА КОМПРОМИС, НЯМА, АМА МОЖЕ БИ, НЯМА ДА ГО ГЪРЧА ЗА ДА ПАСНЕ. ТОЙ Е МОЯТ СПИСЪК-ИМА СИ ВСИЧКО, ДАЖЕ СЕМЕЙСТВО СИ НЯМА:) Може и той да замине по пътя нататък, но се радвам, че днес го познавам!

Имам само една дума за него - ПРЕКРАСЕН! 

Не искам да те има. Наоколо не трябваш.
За мене си като хроничен хрип след тежка пневмония, която не е била лекувана дълго време. Време е всичко да бъде заличено. Така или иначе те няма в сърцето ми. Там където беше има само чернилка, като старо загнило месо.
Няма те и в душата ми, там е проветрено след тебе. Не те искам и в ежедневието си защото само ми напомняш...за НАС??? Не! Напомняш ми за слабостта ми, за глупостта ми, за грешката ми. Напомняш ми на нещо неприятно. Истината е, че не помня нищо хубаво и мило. Нямам дори сантимент, нямам носталгия. Имам само горчилка.
Днес за мен си никой, а онзи от тогава беше всичко! Ти не си същия защото аз не съм същата!
Днес стоя на прага на море от вълнения и не искам да скоча защото толкова много ме е страх!
Ами, ако Го обикна???Ами ако Той ме хареса много? Какво ще Му кажа?
Някога се усмелявах да препускам и да сея щастие и удоволствие. Чувствах се винаги много леко. Днес харесвам един мъж и дори не е въпросът в това дали той ме харесва, а че ме е страх аз да го харесам защото, ако някога шансовете на входа ми се струваха 60 на 40 в моя полза и успявах всеки път, след теб ми се струват 99 към 1 в полза на това, че няма да успея! Няма да се справя с това да го накарам да ме хареса защото съм твърде заета да се страхувам, че може наистина да поискаме да бъдем заедно.
И тогава какво?
Какво ще правя тогава?
не ми липсваш!
не ми е мъчно!
не си спомням какво беше да спя с теб!
не помня какво беше да те усещам!
не помня какво беше да те желая!
дори не помня защо те желаех!
помня само, че много те обичах!
повече от света, от себе си, от живота си!
помня само това като факт заучен в час!
дори не помня чувството, само знам че беше огромно и безусловно и че болеше повече от света!
помня колко ти не ме обичаше и как отчаяно искаше да не бъда част от живота ти!
будна съм след операция и просто чета причините за нея.
Имам си байпас вече!
А този някой, ДНЕС е прекрсен!
Той е като първия и втория и теб накуп. Забавен е, умен е, стабилен е, перспективен е, чаровен е, прекрасен е, истински е и мисля...
мисля, че има ужасяващата опасност да се влюбя в него! защото е отговор на всичките ми въпроси! Винаги съм чакала някой като него! Той има всичко онова, което проектира бъдеще. Амбиции, ритъм същински като моя, мечти като моите, стремежи като моите и е толкова прекрасно забавен досущ като теб когато някога още те слушах да се шегуваш. 
Искам да те няма. някога исках аз да си тръгна. Днес си просто фигура, очертана без никакъв смисъл за мен. Когато денем влезеш през вратата влиза черупка.Просто няма никой там. Тогава за какво ? А , да да ме подсети, че някога бях много слаба, гола и истинска и , че не искам отново да бъда такава.

не плача скришом, не се налага, когато няма кой да те гледа
когато и да викаш и да страдаш, сам си в  делник, сам и си в неделя.
не се харесваш в огледалото, не е важно да бъдеш красива
то от скоро онемяло е, липсва живот в усмивката сива.
няма значение, няма разлика, няма никакво чувство смилсено
тъпчеш пътя от вкъщи до работа и живееш живот с хора измислени.
няма познати ръце да попият сълзите вечерни пълни с безсилие,
нито галено ще ти нашепват устни преглъщали твоите обиди.
и един въпрос в главата кънти ми, екти със страх, звънти на разплата
Сега доволна ли си?Сама си! Виновна си ти, не е Съдбата!

И ти  като онзи преди тебе. И оня на опашката от преди година, и тоя преди него от онази вечер в Брилянтин. Онзи дето бях с него, онази сутрин и после си тръгнах без да оставя телефон или име, а той ме гони по стълбите за да ме целуне за добро утро. И виждам тука и онова момче, което ми се моли от лятото още да го целуна и мервам някъде другото момче, с което всъщност бях през лятото, вместо с това първото. Обаче никой от тях не е онова, с което бях предишната есен. Заглеждам се в нещо познато. Сега се сетих. Това е онзи мъж, с който слушахме Marvin Gaye. На сутринта отидох на работа с ужасяващ махмурлук и вкусът от устните му по моите. Цял ден ме боля тялото, а ръцете му горяха на талията ми. Той пък имаше синина под окото-бяхме се разпалили твърде много. Още ни е хубаво като се сетим. Още ни е хубаво когато сме заедно.  Обичам неговия диван. Когато се видим се усмихваме доволни и двамата. Продължавам. Да любимата ми екзотична афера с дъх на смокини и уиски, обичах този вкус. Седнал е там и моят голям приятел. Той е истински. Много искаше да опитаме. Беше сигурен, че ще бъдем много щастливи. Аз не приех. Не искам да си развалям приятелството с пошли страсти. Така и не ме разбра. За разлика от този правия до него, с който объркахме двете понятия. Станахме толкова добри приятели, че трябваше да прекратим връзката си защото бе все едно целувам брат си. Още ни е гадно от това. Все още сме приятели, но не можем да се гледаме в очите затова си говорим по телефона. Май остана само морският ми капитан. Всяка година на същото място, по същото време. После с дни солената вода щипе резките по гърба му, а нощем заспивам уморена в прегръдките му. Страхотно момче.
И това са само актуалните ми познати. Д. липсва защото е в болница. За него не съм убедена, че е вярно защото е някак като в мъгла. Една фантазия която се осъществи и никога не се повтори. Все едно и двамата имахме едновременно субсидирана халюцинация. Сега като се засечем по коридорите и само си кимваме. Все едно, ако някой проговори ще се срути света. Затова си пишем съобщения.
Боже, добре че това са само те. Добре, че останалите са вече заети, остарели и уморени.
Предполагам, че те ще откликнат само при фатален изход. На този етап и тези стигат.
Когато Хъкълбери Фин инсценира смъртта си, се събра цялото село и всички плакаха.
Ако аз го направя, ще изглежда като каталог с мъже за всеки вкус и случай. Всички те ще си кимат любезно и ще се подпитват кой какъв ми е и от къде ме познава. На групи по интереси ще обсъждат спомени и целувки.
И ти ще си сред тях. Въпреки, че нищо нямам с тебе. Аз винаги си оставам приятел с всички. За тебе още се чудя дали да постъпя така. Защото те са най-различни, но всички те са с нещо невероятни. Някои дори с външността си-невероятно грозни и красиви, едновременно.
Невероятно интересни или забавни. Никога не може едновременно и двете.
Ама ти...
Ти си нещо като мъж, нещо като интересен, ама нещо май си нищо най-накрая.
Да те познавам не ме обогатява с нищо, освен с познаване на един човек, който не съзира в мен човек, а дори и в това не си пионер.
И ти няма да си, но поне да беше нещо като всички, че да си прекараме добре, а не си. Ти с в своя лига, но и по-добре. Светът няма нужда от повече такива. Жените нямат нужда от това.

Колко циничен можеш да станеш в мислите си?
Всеки път когато мъж се доближи до мен аз знам какво ще поиска и знам какво ще ми каже и знам къде ще иска да ме заведе и към какво ще се устреми веднъж останали сами.
Не, няма да посегне да ме целува, нито да ме гали, нито ще ме прегръща.
хахаха
Не ми се е случвало!
От мен всички искат само едно и започвам да се плаша от тази тенденция!
Сякъш не виждат отвъд. Това което се излъчва, това което струи независимо колко плът се показва е обещание за много хубав секс, а аз не съм това! Не искам да ме пипат и да ме мачкат. Не искам да докосват плътта ми със  зажаднелите си очи и след това да ме награбват с  нетърпеливите си ръце, материализиращи погледите им от преди минути.
Не искам просто безсънни нощи.
Какво от мен не искаш вкъщи?
Какво от мен не желаеш за после?
Надявам се, че някой ден ще се появи този един мъж , който ще иска не просто да оближе опаковката, а да изконсумира цялото съдържание на всичко онова което съм АЗ. И нищо, нищичко няма да остане от мен защото вече ще бъда част от него и без него няма да мога да Бъда.

Гордей се. Ти си невероятен мъж. Като истински МЪЖ постъпи с всички. С  жените които поруга, с хората, в които се избърса.
В едно дълго зимно пътуване аз се тревожех за тебе -ЧОВЕКЪТ, да не си отидеш по заледения 8 декемврийски  склон. Че ще ми тежиш!
Ти! Изборът да се рискуваш заради какво?.
Мъж си!Голям! Доказал си на нея страшната си обич, рискувайки живота който не ти е мил, защото да я видиш ти е по-мило!
Обичайте се, плодете се. Както казват американските аристократи-богатите се сдобиват с богатство, бедните с деца, а низките духом с боклук.
Майната му на морала, майната му и на обществото, но ти как се гледаш?
Себе си? Без неудобството от собствената си кожа. Че идваш с името си на света, но само с него си и тръгваш. Ти плюеш на него все едно после ще извадиш друго.
Не поругаваш ли своето съществуване? Имаш ли стойност и смисъл още за себе си? Хубавото, е че не разсъждаваш върху това!
Какво като я имаш нея. Та те са милиони отвън и всички скандират твоето име.
Нямаш ценност, ни принцип, ни корен, ни стълб.
За една жена се повали сам себе си. Най-низша низост. Никакво благородство. Нейното не съдим, тя не бе и не е  и няма да бъде важна за нас.
За нашата история ти си герой, тя е просто епизодична героиня.
Историята свърши там където ти прекрачи принципа. Нека Господ те съди. За мен е без нзачение. Аз се държа нормално. За тебе обаче би трябвало да бъде важно. Да разбереш кой си и къде си и защо си!
Без хигиена на емоциите и без контрол над нагона си-ти си никой!
Аз ли?
Аз съм жена и аз като твоя боклук, съм боклук за някой друг.
Но нашият смисъл е да ви изкушаваме, а вашата мисия е да устоявате. Това ви прави мъже!
Да може утре друг да те припознае и да каже това е МЪЖ! Има принципи и достойнство и в гнусни, женски постъпки не може да бъде припознат. Той притежава благородство, той притежава качества.
Ти скоро ще притежаваш просто една жена!
Това ще бъде твоята цена! С това ще се характеризираш.
Аз твоите уроци няма да ти давам. Аз съм тук за да се уча, не да съдя!
Има тебе кой да съди! Има и мене кой да съди!
Само едно да знаеш. Не сексът определя мръсотията, а душата и мизерията , с която я изпълваш когато всички човешки правила загърбиш. Човешки! Не обществени! Така всеки път ставаш по-малко човек и повече добитък! И не, не си мисли, че аз сега съм зад гърба му! Аз никъде не съм, освен по своя път, със собствените си мисли. Сега знам защо ме срещна живота с теб и продължавам.
Аз тебе не познавам! Познавах едно момче! То просто корабокрушира!

Мина време...случиха се хиляди неща.
Днес плача по-рядко!
Скоро си тръгвам. Време беше. Не бягам. Всички знаят къде съм, просто си тръгвам.
Тръгвам си от болката и от тъгата.
Обръщам се назад и виждам двама души, теб и първият ми "съпруг". Него по детски обичах, чисто и наивно. Вярвах, че никога няма да се разделим. 
Много го обичах!
Както и теб!
Винаги ще ме боли от теб.
раната, която ми остави, миналото, историята...
повече не искам нищо
знам, че ще срещна човекът, майка на чиито деца ще бъда, чието име ще приема, чиито недостатъци ще подминавам с усмивка...този човек ще уважавам, ще разбирам, подкрепям, приемам и харесвам, като смисъл, като личност, някой който ще ме разбира и подкрепя, някой който ще харесва мен, заради всичко това, което съм и мога да бъда...
и който няма да обичам като теб защото това не беше обич, а нещо дяволско изпълзяло от самия ад...
накрая след всичко се оказа, че най-важното нещо е не да обичаш и да си влюбен...това е просто нищо в сравнение с това да те харесват този, който си; такъв, какъвто си...някой да иска да бъде ТОЧНО  с теб защото точно от теб има нужда, от това което си ти...все пак, човек има нужда от един човек до себе си, не от всички хора на земята...въпросът е да намери точно този един и аз знам, че ще го срещна...и тогава когато мине време и през това време, във всеки един миг той ме е карал да се чувствам любима, красива и нужна...да чувствам това, че той е щастлив защото има мен и е горд с това...ще го обичам, но няма да забравя...при всеки негов комплимент, аз ще си спомня твоя обида...всеки път когато той ме разсмее, ще си спомня за всяка сълза преглътната и пролята...всеки път когато ми се усмихне, когато срещна неговия поглед, ще се сещам за презрението и насмешката в твоите очи...всеки път когато погледна нашите деца, ще си мисля за това каква щастливка съм, че имам него...
защото той ще ми даде спокойствието и разбирането, щастието което копнея...
всеки път когато си спомня за теб, ще се сгушвам в него, за да прогоня страхът и болката, за да усетя пулсът му, който ще тупти с моето име...

Ти си прекрасен мъж!
С всеки изминал ден ставаш все по-добър и все по-достоен да носиш това определение. Много пъти хората са ме обявявали за луда, че вярвам в теб толкова безрезервно!
Никога и за миг не съм си вярвала, дори когато в пристъп на най-голямото си безсилие и мъка съм се заричала, че ще те предам. Никога не бих го сторила. Вредила съм си многократно със своето постоянство, с грижите които дори ти не си искал да полагам за теб, но съм ги полагала. Всичко това, не просто от любов. Обичала съм и преди, но никога не съм била и в хубаво и в лошо с тези хора. Никога когато е ставало вредно за мен не съм продължавала да ги подкрепям.
Само зад теб винаги съм  заставала, каквото и да ми е коствало!
Някой ден ще станеш мъжът, който знам че ще бъдеш.
Някой ден ще си тръгнеш от мен.
Колко пъти се канех аз да го направя, но сърце не ми е давало.
Истината е, че ти ще бъдеш този, който ще си тръгне от мен.
Вярвам в теб! Винаги съм вярвала!
Гордея се с теб!
Винаги съм се гордяла!
Винаги сме били страхотен екип!
Да, някой ден всичко ще свърши. Аз и ти ще се разделим. Големият свят ще ни погълне и животът ни ще продължи, всеки по своя път, но никога няма да забравя колко много съм те обичала.
Никога няма да забравя всичко преживяно!
Благодаря ти за хубавите спомени!
За приятелството, за подкрепата, за помощта, за доверието, за всичко!
Мъчно ми е само, че ти никога не ме обикна!

За теб. Страдах за теб.
Зимата бе непоносима. Исках да хвана да разкъсам кожата си и да я съблека. Място не можех да си намеря от болка по празниците.
Присетих се нещо за коледа, та се сетих...
Снегът, хората щастливи. Аз с моето семейство, с вече бившият ми мъж Всички много доволни и щастливи, а аз съм се скрила в спалнята на нашите и плача. Плача защото в тази приказна нощ ти не си до мен. Никога няма да си. Ти имаш своя път и това, че моя се е сблъскал с него дълеч не ги обрича да се слеят в общ.
Никога не съм плакала по-искрено. Плакала съм от душата си не от очите си. Много те обичах...толкова много страдах и такава зверска болка изпитвах.
Седях и те гледах ден след ден и си мислех колко те обичам. Теб. В пълен и усмихнат дом, аз бях най-самата на света защото теб те нямаше до мен. Ти винаги предпочете другите, нея. Казват ми хората, че Господ по някога не ти давал това, което искаш за да те предпази защото не всичко, което искаме е полезно за нас.
Твърде много сълзи...като онези, които се опитах да скрия от теб когато по целия път докато ме караше до вкъщи тихо преглъщах, а те мръсниците размазали грима ми ме  предадоха щом слязох от колата да си взема нещата. Като онези, които пролях онзи ден, в който отлетя за Лондон. Захлупих се на бюрото и не станах от там дордето очите ми не пресъхнаха или като онези които сами се изплъзнаха, когато реши да напускаш, а аз бързо скрих зад ъгъла. Сълзи...толкова много...и всичките за теб...толкова много страдах. Седях с цялото си семейство в очакване на Новата година и всичките ни приятели, а единственото, което мислех бе колко много искам да съм с теб, ако искаше можеше да си с друга, но просто да съм близо.
Целувам те...днес те целувам и Избирам да забравя всичко това!
Някои неща е по-добре да бъдат забравени!